ОПЛА̀КВАМ СЕ, -аш се, несв.; опла̀ча се, -еш се, мин. св. опла̀ках се, св., непрех. 1. Изказвам недоволството си от някого или от нещо, обикн. като търся съчувствие, разбиране от някого; жалвам се, жаля се. Срещу познатата стара схлупена къща, в едно дълго, каменно корито, две деца се плискаха с вода, биеха се и се оплакваха едно от друго: — Маа-мооо! Речи му, мари!... Г. Караславов, СИ, 173-174. Братята го [Теодосия] срещнаха наистина ласкаво и гостолюбиво.., но се оплакаха от хусарите, които, ето вече за трети път, бяха грабили манастира и измъчвали за пари монасите. Ст. Загорчинов, ДП, 205. Чух как селяните се оплакваха, че през лятото градоносен облак очукал нивите им по полето и те не могли да приберат [нито] зърно — жито. Ал. Спасов, С, 19. — Кой знае, настинка ли е, какво е, ама не му е добро. От нищо не се оплаква. Нема да каже: това ме боли я, или тука ми е зле, та да знаем. Т. Влайков, Съч. II, 23. Ясно, че нямаше на кого да се оплаче, беше абсолютно самотен в този горещ и бездушен свят. Д. Фучеджиев, Р, 70. Оплаквам се от главоболие. Δ Оплаквам се от безсъние. Δ Оплаквам се от съдбата си.
2. Писмено или устно изказвам пред органи на властта недоволството си или възмущението от някого или от нещо; жалвам се, жаля се. В своята молба за развод учителката се оплакваше, че съпругът ѝ Таки Брашнаров я бил, а това, според повечето преспански общинари, не можеше да бъде повод за развод. Д. Талев, ПК, 445. — Жалбата трябва да даде сама пострадалата от свое име. Де е тя? — Не знам. — Как, тя не се оплаква сама? — Аз се оплаквам за нея! Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 60. — Ставай, човече, и върви при съдията, че жена ти се оплаква от тебе! — Та нали съдията ме помири с нея? — извикал учудено Маруф. Св. Минков, ПШ, 191. — Уволнихте ме несправедливо, без предупреждение... Аз ще се оплача! М. Марчевски, П, 234. — Ще отида да се оплача... Обир посред бял ден. Две хиляди... Ицо махна ръка с досада: — Кому ще се оплачеш? Кой ще тръгне да лови обирниците? Д. Талев, ПК, 134. Да се разбута отново всичко бе причина Денев.. Вместо предпазливо да мълчи, той се бе оплакал. А. Наковски, БС, 161.
◊ Жив да ме оплачеш. Разг. В много лошо състояние, в окаяно положение съм; за окайване съм. Той снощи мина оттука, из сокака, отъркалян, окъсан, оцапан... Жив да го оплачеш! Д. Немиров, Б, 137. Този тих старец.. носеше на себе си само едно бяло платно от кръста до петите, завито като пола, и беше толкова слаб, че освен кости и морави вени под кафявата кожа нищо друго не се долавяше. Жив да га оплачеш. Б. Трайков, ВО, 32. Оплаквам / оплача майчиното си мляко; ще да оплаквам / оплача майчиното си мляко. Разг. Много се мъча, много е тежък животът ми, та съжалявам (ще съжалявам), че съм се родил. „Вашата длъжност е да правите това, що- то ви са заповядва..“ Ах! Ще дойде онзи час, в който тия народоубийци ще да оплачат майчиното си мляко! С, 1872, бр. 39, 309. Оплаквам си дните (и годините). Разг. Вайкам се за тежката си съдба, горчиво съжалявам за постигналото ме голямо и продължително нещастие. Невяста млада-зелена нека кукува сама в къщи, нека си оплаква дните. П. Тодоров, Събр. пр II, 205. Дигни / бунт и при първий гръм се в Влашко измъкни / .. / А пък народа? Той да си оплаква дните / и нази да кълне. П. П. Славейков, КП ч. III, 115.